ФРЕНСКАТА РИВИЕРА- още една мечтана дестинация!
Била съм във Франция преди много години. Тогава пътувах с автобус и разгледах Париж и Лион . Отдавна вече не пътуваме по този начин .
Билетите, разбира се, са купени много отдавна и са доста бюджетни . Пък и никога не сме били извън България по време на Коледната украса.
Ден първи- сряда
Тръгваме сутринта от Ямбол за София. Полетът е в 13.30.Излитаме сравнително навреме.Самолетът е пълен,но не на 100%. Кацаме в Ница на Терминал 2. Хващаме трамвай ( всъщност е надземно и подземно метро) номер 2 за Порт Олимпия- City center. До другия терминал и Гранде Аренас е безплатно. Там слизаме, за да купим нормални билети. Това е La Carte – пластика, която струва 2Е и можеш да зареждаш билети или абонаменти на нея. Билетите са по 1.70 евро. Времето е разкошно-слънчево и топло.
Слизаме на спирка Жан Медисин и по главната улица тръгваме към нашата квартира, която е близо до гарата. Улицата е с широки тротоари от двете страни, а в средата е оставено място само за два трамвая. Други превозни средства не минават.
Намираме квартирата и …изненада. Досега не ни се е случвало да нямаме предварително указания как да влезем или някой да ни чака, или да има рецепция.Чак след като звъннахме на дамата, тя се залови да пише инструкции, а ние си чакахме отвън. Луда работа.
После се ориентирахме за магазин, за да си накупим това- онова и излязохме на вечерна разходка. Коледните светлини са пуснати вече. Стигнахме площад Масена и Коледният базар, в който се влиза след щателна проверка. Базарът е впечатляващ. И въпреки че е делничен ден, блъсканицата е голяма, а времето не е като за декември.
На този площад е фонтана Слънце Fontaine du Soleil, изобразяващ Бога на слънцето с внушителната статуя на Аполон в центъра, заобиколен от зашеметяващи сгради в неокласически стил и павиран с черно-бели шахматни плочи. Встрани има огромно виенско колело с изобразено слънце в средата. Place Massena е оживен централен площад, кипящ от енергия и живот. Площадът е заобиколен от красиви сгради с фасади в червена охра. През нощта оживява с цветни светлинни дисплеи, създаващи незабравима атмосфера.
Ден 2- четвъртък
Сутринта хващаме влак за Вентимиля ( град в Италия, на 7 км от границата) и оттам се прехвърляме на друг за Сан Ремо . Пътуваме с познатите ни влакове на Триниталия. Разстоянието между двата града е 13-14 км.
Гарата в Сан Ремо е много интересна. Намира се под земята. Слизаш и се возиш на платформа или вървиш около километър в един тунел на движеща се платформа. Наричат Сан Ремо “ Градът на цветята“ заради гигантските размери на цветарската индустрия в региона. Излизаме на открито и най- напред отиваме в градините на Нобел. Те са обществени, има много растителност и всевъзможни видове растения. От градината се вижда морето. После посещаваме вилата на Нобел, превърната в културен център-музей. Входът за пенсионери е 5 евро .
Прехвърляме се в отсрещните градини, които са по- големи и по- пищни . След кратка почивка се отправяме за Старата част на града – Ла Пиня – лабиринт от типичните тесни улички, прозорци с кепенци, малки площадчета с магазини и заведения. Минаваме покрай театър Аристон, където се провежда известния музикален фестивал.
Отправяме се към казиното, стил ‚либърти‘, което е огромна и пищна сграда и стигаме Руската църква.
Време е за хапване- днес сме на италиански фокачи и за десерт- каноли. Качваме се на влака и по обратния път-Вентимиля и слизаме в Мантон.
Мантон (Menton), френски град, е също на крайбрежието. Пътуването с влак е с красиви гледки, но много често влакът влиза в дълги тунели.
Слизаме не на централната гара , а на Мантон Гараван. Целта ни е да отидем в градините на Вал Рахме , създадени от сър Пърси Радклиф в чест на любимата му съпруга. Лошото е, че гарата е в ниското , а градините са нависоко. Навигацията не проработи сред високите сгради и започна едно изкачване по стълби, после слизане…доста изморително. А е трябвало да повървим още напред и да свием надясно. Пак има изкачване, но доста по- малко.
Градините си заслужават. Много екзотични растения, красиви цветя ( като че ли не е декември) .
После се разходихме по красивата крайбрежна алея и стигнахме до катедралата ‚Св. Архангел Михаил‘, която е красива и отвътре. До нея има по- малка стара църква. Тръгнахме по главната улица и лека – полека стигнахме централната гара. Тук за първи път се наложи да купуваме билети от автомат ( такъв, с ръчка, за първи път виждахме- с надпис Zou) . Качихме се на влака за Ница и стигнахме по тъмно.
Ден 3- петък
Сутринта тръгваме за Монако. Много хора работят там и влака е пълен ( а е доооста дълъг). Монако не е към Европейския съюз и мобилните данни, както и разговорите са скъпи. Изключваме ги. Пътуването е 20 мин.
Площта на княжество Монако е едва два квадратни километра и е известно като втората най-малка страна в света – след Ватикана. То е сгушено между Алпите и Средиземно море, между Италия и Франция, и разполага с великолепни панорами.
Слизаме до пристанището и вървим покрай големите и красиви яхти. В края намираме обществен асансьор и се изкачваме ниво по- високо. А Монако с строен терасовидно и е оползотворена всяка педя. По покривите на сградите растат дървета, храсти. Отиваме до операта и Казиното, които са едно до друго. Великолепие!
На площада пред Казиното е сложена красива коледна украса- освен грамадна елха, има и няколко големи кълба с играчки и пресъздадени сцени от работилницата на Дядо Коледа, как влиза през комина и разни други.
Влизаме във фоайето на казиното, където достъпът е свободен. Разглеждаме,снимаме и после отиваме в Японската градина на принцеса Грей. Наслаждаваме се на красиво оформените бонзаи , мостчета, водни падове. Прави ни впечатление , че има много обществени градини, които са безплатни, но много добре поддържани. Минаваме през тунела, който е бил писта на Формула 1. Слизаме отново до пристанището и в края виждаме болида на Сена, направен от метал.
Следва едно стабилно изкачване до стария град . Бързаме за двореца на принцовете, където точно в 11.50 започва ритуала по смяната на караула .За съжаление, дворецът е временно затворен и не можем да го видим отвътре .Смяната на караула е тържествена и дълга церемония.
Скитаме из уличките на стария град и стигаме до Катедралата на Монако ‘Св.Никола‘. Много е голяма и пищна отвън, но вътре е някак мрачна и подтискаща. Историята на семейството на принца е тясно свързана с катедралата. В нея са погребани множество членове на семейство Грималди, включително Алберт I, Грейс Кели и Рение III.
Намираме и Океанографския музей и съседната до него Екзотична градина ‚Св.Мартин‘ с красиви цветни площи и наблюдателна площадка. После следва спускане и отново сме на гарата.
Гривната показва повече от 26 хил.крачки, достатъчно за днес. И тъй като е Никулден, минаваме през хипермаркета за риба.Намираме риба тон и вземаме едно голямо парче. Няма да сме без риба в този ден. За вечерно излизане нямаме сили.
Ден 4-събота
Днес решаваме, че ще ходим в Кан. Той е на север от Ница. Отново сме с влака, който се движи покрай крайбрежието и се радваме на красиви гледки. Много хора пътуват с влакове. Пътуването е 40 мин.
Слизаме на гарата и излизаме на фестивалния комплекс-Palais des Festivals, където се провежда филмовия фестивал. Имах желание да вляза вътре, но , за съжаление, беше затворено. Направихме снимки на стълбите с червения килим и разгледахме Алеята на славата ( като в Холивуд) .
После минахме през Коледния базар и един известен пазар-Фортвил. Оттам си купихме тяхната пица със запържен лук ( интересна на вкус). Започна поредното изкачване към хълма с историческия квартал, църквата Нотр Дам и старинната крепост на върха на Le Suquet. Оттам се откриват страхотни гледки към града и яхтеното пристанище. Влязохме в нея ( превърната е в интересен Музей на световните открития) и се изкачихме на върха на кулата.
Гледките са зашеметяващи (както казва моя приятелка-пътешественичка ‘За тези гледки съм готова и на още изкачване‘). Разходихме се по крайбрежния булевард Кроазет, който е около 2 км и известен с луксозните си хотели, бутици, заведения, плажове.
Отново на влака и се връщаме в Ница. Отиваме да посетим Руската църква “Св.Николай“. Много голяма и пищна е, чудесно реставрирана и по- красива от тази в Сан Ремо. По времето на руските царе мнозина са идвали на Френската Ривиера, за да харчат парите си, но не забравяли да отидат на църква в неделя сутрин.
Вечерта излизаме на нощна разходка, успяваме да влезем и в катедралата Нотр Дам, шедьовър на бароковата архитектура.
Ден 5- неделя
Днес посвещаваме деня на Ница. Зареждаме еднодневни карти и сме готови за път. Най- напред излизаме на крайбрежната-Променадата, която е дълга около 7 км и отива чак до летището. Стигаме хотел Негреско, красив хотел на първа линия. Строен е 1912 г във величествения стил на френските замъци. Хотелът е построен в стил Бел епок и е открит през 1913 г. от румънец на име Негреско, родом от Букурещ. През годините се превръща в едно от предпочитаните места за посещение от богатите представители на обществото – Франк Синатра, Пикасо, Чарли Чаплин, Елизабет Тейлър.
Влизаме в Стара Ница, където е средновековен лабиринт от гъсто населени тесни улички. Там е площад Росети и катедралата на Ница. След бавно размотаване из уличките започваме да се изкачваме към Хълма със замъка Point de Vue Colline du Chateau. Оформени са хубави алея, изкачването е по стълби и алеи. Някога замък, днес мястото предлага спиращи дъха гледки към Залива на ангелите, старата Ница и околните планини.
Стигаме до Каскадата- изкуствен водопад Донжон и най- високата точка на Парк дьо шато, откъдето се разкриват чудесни гледки. Слизаме малко по- надолу до кулата Беланда и отново сме на Променадата. Снимки пред надписа I love Nice и тръгваме към старото пристанище Port Limpia. Неделя е и навсякъде има базари и шляещи се хора. Оттам поемаме към площад Гарибалди и паметника на Гарибалди ( роден е тук).
Купуваме си за обяд от местното ядене Socca- палачинка с нахут. Пекат го на пещ в много голям сач и после го нарязват и посмачкват. Много е вкусно.
Следобед се връщаме към вила Масена , която е на крайбрежната и влизаме вътре.Оказа се много приятен музей, дом на историята и изкуството. Музеят Масена е разположен в красива вила, чиито собственици – фамилията Масена – подаряват на Ница при условие, че там бъде основан регионален исторически музей. Тук има църковна украса, италианско, фламандско изкуство, оръжия от XIV до XVIII век, бижута, керамика, източни костюми, макети на града, акварели на художници от Ница.
Красива е Ница, несъмнено.
Ден 6-понеделник
Днес решаваме да отидем до село Езе, което е между Ница и Монако. Гарата е долу- Езе Мер, а ние трябва да отидем в селото, което е като кацнало на скала и ни е нужен автобус . Своето название Ез получава от името на древно-египетската богиня Изида.
След прехвърляне и чакане, най- накрая се качваме. Автобусът е градски. Тръгваме край крайбрежието и се любуваме на прекрасните гледки. Стигаме Ез и започва изкачване, слизане по малки каменни улички на това средновековно село . Всичко е от камък. Стигаме до една църква, която е в реставрация. Изобщо, тук на много места се виждат скелета, много от магазините , ателиетата и заведенията са затворени. Влязохме в магазин за ликьори, където дегустирахме ликьор от мандарини. Туристите не са много по това време. Като гледам излъсканите камъни, мога да предположа какво е през топлите месеци . Много е красиво всичко.Изкачваме се още нагоре и стигаме Екзотичната ботаническа градина Le Jardin Exotique.
Входът е 5 евро. Тя е терасовидна, а на най – високото са останки от крепост. Гледката отгоре е неописуема,не мога да отлепя очи. Екзотични растения, а долу града , гарата, морето и Сен Жак Кап Фера.
Около спирката разгледахме магазин за парфюми. Тъй като автобус за Ница има чак след час и половина, един човек ни препоръча да хванем автобус 83, който ще ни отведе долу и оттам да се качим на друг за Ница. Целият този район е с градски автобуси. Цената на един билет е 1.70, а дневната карта е 7 евро . Слязохме до Кап Фера и хванахме автобус 600, който ни закара до пристанището . Оттам се прехвърлихме на номер 98 и се озовахме на площад Масена . Решихме, че през деня е по – малко навалицата и можем да хапнем на базара.Избрахме си бретцели с различни неща.После едни сладки пръчици, които се потапят в Нутела.
Заситени, се качихме на автобус и отидохме на музея на Матис . Оказа се разочарование от наша гледна точка . От това, което бяхме гледали в нета, имахме други очаквания. Да ме простят художниците, но това не е нашето. Както и да е, в билета беше включен и съседния Археологически музей.
В близост е манастира Симие, който много ни хареса . Разположен е в средата на средновековен парк. Интериорната украса е луксозна и скъпа: главната зала е украсена с олтар от резбовано дърво, покрит със златни листове. И после обратно, с прехвърляния, че се замотахме малко ( добре, че бяха картите)- магазин и …вкъщи.
Опитах ябълково вино- Сайдер. А за франзелите им-ммм, нямам думи. Френски макарони, различни сладкиши, френско вино и сирена. Трябва максимално да се насладиш на всичко в конкретната страна.
Ден 7- вторник
Сутринта хващаме влака за Антиб. След 20-25 мин сме там. Това е вторият по големина курортен град след Ница, разположен на Лазурния бряг в региона на Прованс и е основан от гръцки моряци през 6 век пр.н.е. Градът получава името си от древното име Антиполис, което означава „градът отсреща “.
Отправяме се към яхтеното пристанище Порт Вобан – отново малки и големи плавателни съдове, някои като дворци. Правим снимки отдалече на Форт Каре и вървим дълго по крайбрежната. Стигаме носа, където е крепостната стена и статуята на Номада. Отиваме почти до нея, но наблюдателната площадка е затворена ( имат някакъв проблем). Вечер е осветено.
Влизаме в стария град и се изкачваме до замъка Грималди , в който Пикасо е имал свое ателие.
Художникът завещава над 300 картини, графики, керамики и скулптури на града с уговорката те никога да не напускат своето място. За това и нито една от картините му не е подписана. До музея е Катедралата и Старата камбанария. Замъкът е на брега на морето, а под него има светеща Арт инсталация. Влизаме в музея.
От залите се излиза в един двор, където са статуите на Миро, Пейдж, Арманд и Рисие и се открива гледка към морето.
После се размотаваме из уличките на стария град Vieli Antibes. Стигаме до музея Пейне и красивите карикатури.
Хапваме и отново на влака за Ница. Хареса ни Антиб. Вечерта излизаме да се поразходим, да хапнем . Свършва последния цял ден от тази екскурзия.
Ден 8- сряда
Днес не бързаме. Пием кафе спокойно, събираме багажа и излизаме .Размотаваме се по улица Жан Медисин, уличките, Променадата. Сядаме на едно кафе. Казваме довиждане на Френската Ривиера и тръгваме към летището по познатия начин-влак 2 от спирка Жан Медисин и отиваме на Терминал 2. Първо се движи под земята, после тръгва на успоредна улица на Променадата и отвреме- навреме се открива гледка сред високите и дълги сгради.
Това, което исках да видя, но не успях.
Монако – Океанографския музей. Реално имахме възможност, но като го видях колко е голям, а краката вече не ме държаха от толкова изкачване и слизане …
Статуята на Номада в Антиб. Отидохме почти до нея, но имаше някакъв проблем и не отключиха достъпа до наблюдателната площадка.
Фестивалният дворец в Кан-извън туристическия сезон няма обиколки.
Дворецът на принцовете в Монако- временно затворен.
Хареса ни тук, определено . Трудно могат да се класифицират местата, които посетихме. Всяко от тях си има своя чар. Уредено, с правила, с прекрасна транспортна мрежа- и влакове, и автобуси, и трамваи. Как ще ги стигнем … Мисия невъзможна!!!
