Отново е време за любимата Италия!
Ден 1-сряда
Билетите за Сицилия са купени още през декември 2023 г. на супер изгодна цена- по 30 лв. на човек в посока (точно колкото е билетът до София на фирма „Дичони“). Разбира се, пътуваме отново само с ръчен багаж- по една раничка ( 40/25/20) с най- необходимото за една седмица. Няма паспортна проверка- в Шенген сме. Места не избираме, не ни пречи, че сме на различни места в самолета .
Полетът е във възможно най-неудобното време- 8 часа вечерта. Излитаме навреме и светлините на нощна София остават под нас. След час и половина кацаме на летището в Катания-вторият по големина град на острова след Палермо.Вече сме на брега на Йонийско море в подножието на вулкана Етна – най-високият действащ вулкан в Европа.
Тук е все още 20:30 ч .Намираме шатъла за града . Билетите на Alibus са по 4 евро.
Пристигаме в центъра-площад Борселино. Минаваме по оживената улица „Джузепе Гарибалди“. Сряда е, късно е, но… има много хора по улиците и заведенията. Ориентираме се къде е нашата квартира. По принцип не отсядаме в хотел, а търсим оборудвано с кухня апартаментче или студио, където сутрин да пием кафе, а вечер да си спретнем някой аламинут или стоплим нещо купено от вкусната street food и разбира се, бира. Така че се прибираме, хапваме, допиваме си бирата и лягаме.
Ден 2-четвъртък
Днешният ден е посветен на град Таормина. След утринното кафе тръгваме за автогарата. По пътя купуваме топли кроасани с рикота. Малко се мотаем, докато намерим билетерията и спирката на Interbus и Etnabus. До Таормина може да се отиде и с влак,но ж.п.гарата е доста встрани, и то в ниската част, и трябва после да се хване градски автобус.Така че- автобус. Пътят е хубав и лесно стигаме гр.Начос, а оттам започва едно лудо изкачване нагоре. От крайбрежието се катерим до върха на планината. Редуват се множество обратни завои,а пътят е тесен и ни напомня Амалфийското крайбрежие.Тези шофьори са факири, успяват да разминат два автобуса там, където и две леки коли са в риск от ПТП.
Слизаме и веднага се ориентираме към въжената линия, която ни води надолу към плажа. Разхождаме се, снимаме, отиваме почти до остров Изола Бела- почти, защото сме с дълги панталони и обувки и не можем да прецопаме като плажуващите.Връщаме се обратно горе и решаваме да се изкачим до Скалната църква и замъка Кастел Мола.Това си беше просто подвиг на инат от наша страна. Мноооого стъпала,горещо. Но….стигнахме и не съжаляваме. Гледките отгоре към Йонийско море са великолепни. Отгоре, между църквата и замъка, има изглед и към Етна, но беше забулено в мъгла.
За обяд си вземаме аранчини – това са панирани оризови топка с форма на авокадо или кръгли. Вътре са пълнени с различни вкусотии – сирена, рагу, задушени зеленчуци. Ние си избрахме едно с рикота и моцарела, и друго- с колбас, домати и босилек.
Минаваме през Порта Месина и отиваме в историческия център. Порта Месина и Порта Катания са двата главни входа, които маркират краищата на пешеходната улица Корсо Умберто.Наричат тази улица ‘сицилианското Сен Тропе‘. Докато се изкачваме към Античния театър,виждаме,че замъкът горе е обвит в мъгла, която се спуска все по- ниско. Радваме се,че сме успели да се качим навреме.
Шахматният площад 9- ти Април, една от забележителностите на Таормина, ни посреща с двама музиканти.. Той се намира на Корсо Умберто и носи името на историческа за Сицилия дата. (на този ден през 1866 година месата в катедралата е била прекъсната със съобщението, че Гарибалди е пристигнал на острова, за да присъедини Сицилия към Италия), Елегантният площад е заобиколен от кафенета и ресторанти, и много художници, които рисуват портрети и пейзажи. В допълнение към това улични музиканти се грижат за доброто настроение на хората с типични сицилиански песни. Оттук се открива една от най-красивите панорамни гледки към Йонийско море, Етна и доста запазените останки на античния театър на Таормина.
Стигаме и до Одеона (нар. още Малкият театър) . Той не е сред най-популярните забележителности в Таормина, но е добре да се посети. Построен е по времето на римския император Цезар Август Октавиан през втори век, когато Таормина става военна колония.
Обществените градини на вила Комунале са една от най-хубавите забележителности в Таормина. Те са лесно достъпни от централната част на града и служат за място за разходка и почивка. Входът за градините е безплатен.
Вече много изморени, се добираме до спирката на автобуса и се прибираме в Катания. Минаваме през близкия маркет и купуваме всичко необходимо за италиански талиатели, сицилиански колбаси, кашкавал и, познайте с първи опит…бира.
Ден 3- петък
Днес сме посветили деня на Сиракуза и Ортиджа. Хващаме автобус от площад Борселино (има си билетерия, но могат да се купят и онлайн) и след час и половина сме в Сиракуза. Пътят би бил по- кратък, но автобусът се отбива до летището.Това е добре за кацащите в Катания и пътуващи директно за Сиракуза.
Пристигаме и се отправяме по моста, който свързва Сиракуза и Ортиджа. Тук е и паметникът на Архимед. Ортиджа е под закрилата на ЮНЕСКО. Минаваме през атрактивен пазар, край множество магазинчета и потегляме по крайбрежната до най- тясното място и замъка Маниачи. Оттам хлътваме по малките тесни улички и следват църкви, сгради с изящни барокови фасади и площади с улични музиканти.
Влизаме в църквата Санта Лучия (Дуомо),входът е само 2 евро, а оттам към Arethusa Springs (и легендата за нимфата Аретуза)- естествен сладководен фонтан и малко езеро с лебеди и растящ в него папирус. След кратък отдих за хапване си вземаме и десерт – каноли с пистачио (вкусен десерт от хрупкаво тесто, пълнено с прясна рикота и шамфъстък).
Минаваме отново по моста и сме в Сиракуза. Отправяме се към Археологическия парк (вход 16 евро). Това е огромно пространство-включват се Римският театър, Гръцкият театър, природни образования, пещери, сред които е запомнящата се “Ухото на Дионис“ с прекрасна акустика. Денят е горещ, лятото е забравило да си тръгне-туристите също, има и плажуващи. За пореден път се уверявам, че в Италия няма понятие „извън туристическия сезон“.
Минаваме покрай олеандри, които са оформени като дървета. Виждаме старинни сгради, малки тесни улички, шофьори, които рядко спират на пешеходна пътека и правят пресичането много трудно, светофари, които в повечето случаи светят само в жълто, шумни хора, които говорят, а на теб ти се струва, че се карат. Хубави пътища, вкусна храна. Това е Италия- многолика и прекрасна!
На връщане попаднахме в жестоко задръстване и след 2 часа състезание с охлюви, вече в рамките на града, шофьорът отвори вратите и пусна пътниците да си се прибират поживо- поздраво . Прибрахме се по тъмно.
Ден 4- събота
Поспивам си до по-късно. От близката пастистерия вземаме кроасани и други вкусотии. Едното е Баба (ударението е на втората сричка), сладкиш, който познавам от Неапол. След това решаваме в какъв ред да посещаваме обектите и потегляме из Катания.
‘Възкръсвам от пепелта,още по-красив‘ -това е мотото на Катания. Градът 7 пъти е бил заливан от вулкана Етна. Лавата е била използвана в изграждането на сградите . Сега те са с особен тъмен, като опушен, цвят.
Започваме от главния площад Piazza del Duomo – сърцето на града, където се помества и популярният Фонтан на слона . Това е слонче от лава с бели бивни, което пази града от гнева на Етна. Влизаме в Дуомото, където е погребан композитора Белини. Отстрани е сградата на кметството. Изкачваме се на купола, което е прекрасно изживяване…когато стигнеш. Безкрайна вита стълба, 3 наблюдателни площадки. Между втората и третата стълбите са толкова тесни, че има малък светофар, който регулира пътникопотока. Отгоре има чудесен изглед към цяла Катания.
Не пропускаме и атрактивния рибен пазар, който е съвсем наблизо. Следва Университетският площад Piazza dell’Universita – един срещу друг са Палацо ди Санджулиано и университета). Настилката е изцяло от вулканичен камък. Тук има 4 бронзови стълба-фенери с по 4 местни приказни герои. Продължаваме по главната улица Етнея с красиви сгради, множество магазини и заведения.
Разхождайки се по Виа Етнеа, стигаме градините на Белини- истински зелен оазис сред тъмно обагрените сгради на Катания. Поредица от стъпала води нагоре към цветна леха, в която с чемшир градинарите изписват всеки ден актуалната дата. Още по-нагоре е широка площадка с беседка в центъра и красива гледка към Етна.
Влизаме в замъка Урсино- там като seniors(пенсионери) вземаме билети с намаление. Това е единствената средновековна сграда, оцеляла след земетресението през 1693 г. Заслужава си да се види. Уморени, сядаме в една тратория и поръчваме паста ала Норма (паста с доматен сос, пармезан, босилек и запечени патладжани) и плато микс риба и морски дарове. Естествено, пастата е кръстена на героинята от едноименната опера на Винченцо Белини. Той е гордостта на Сицилия.
Тук трябва да вметна за още един интересен повод за гордост, породил се може би заради туристите- мафията. Книгата на Марио Пузо и страхотната и екранизация на Копола „Кръстникът“ са създали много сувенири- магнити с образа на актьора Марлон Брандо, надписи на чашки „ Il Padrino sono io”( Аз съм Кръстникът), тениски и какво ли не.
Прибираме се за кратка почивка и после излизаме, за да видим порта Гарибалди-построена от лава и мрамор, донесен от Сиракуза. За съжаление, беше в реставрация. Виждаме театър Романо Белини и други пропуснати неща. По- късно правим разходка из центъра. Вечер сградите и малките улички изглеждат по друг начин.
Ден 5- неделя
Събираме багажа и отиваме на спирката на площад Борселино. Той е до катедралата, което означава, че е близо до квартирата ни. Хващаме автобус за Палермо и, както всички други междуградски автобуси , той първо минава през летището. Пътуваме през вътрешността на Сицилия. Палермо е на Тиренско море. Пейзажът – голи планински хълмове, малко растителност, на места лунен пейзаж, но нямаш чувството, че е изоставено. Пътищата са хубави, редуват се тунели с виадукти. Почти няма населени места- повечето градове са по крайбрежията. Към Палермо пейзажа се променя, появяват се планини и повече зеленина.
Пристигаме на автогара/гара и се отправяме към квартирата. На тази рекламата е в пъти по-добра от самото място, за разлика от Катания, но има почти всичко необходимо. Оставяме багажите и излизаме. Центърът не е близо, а спирката до нас е премахната поради ремонт. Времето е разкошно и решаваме да вървим .
Мислехме, че сме свикнали с мръсотията по улиците и интересната система в Катания да си оставяш боклука в торбичка до вратата, но установяваме, че тук е още по-мръсно. Кофите за боклук преливат, а тротоарите, улиците и площадите като че ли никога не са чистени. Има и рушащи се сгради. Но човек се абстрахира от това и се потапя в атмосферата на Сицилия.
Най-напред отиваме в операта – театър Масимо, най- голямата в Италия.
Купуваме билети и влизаме с група и екскурзовод. Следва разкошна 40 –минутна обиколка на фоайетата, залата със страхотна акустика,влизаме и в кралската ложа. Това ми е втората такава обиколка след операта във Виена и съм много впечатлена. Днес пием лимончело шприц, както и леденото изкушение, което се прави с различни плодове. Италианците го наричат гранита, а ние добре го познаваме под името скрежина .
Катедралата на Палермо ‚Успение Богородично‘ е огромна, внушителна, но вътре не е нищо особено. Не се качваме на наблюдателната площадка (след изкачване на купола в Катания, днес липсва това желание). Неделя е, улиците са препълнени с хора.
Минаваме през Quattro Canti –четирите кьошета . Това е невероятен площад с уникална архитектура. Виждаме църквата Сан Джовани, църквата „Ла Марторана“ и площада Пиаца Претория с Фонтана на срама. Оказва се, че срамът е защото…статуите са голи. Чудо голямо! Във Ватикана бяха ударили смокинови листа на „срамотиите“на античните статуи.
Вечерта ядем аранчини и пица Свинчиоза с аншоа, лук и моцарела – типична за Палермо. Опитваме и вино Марсала- ликьорно вино , както и десерт касата (ударението е на втората сричка) – блат с рикота, марципанена глазура и захаросани плодове.
Ден 6- понеделник
Сутринта отиваме до гара/автогара и си купуваме еднодневни карти за градския транспорт. Хващаме автобус до Палата на норманите. Купуваме си комбинирани билети и започваме обиколката из огромния палат. Разглеждаме съкровищницата, от която сме доста разочаровани (явно сме се поразглезили) и се качваме към Капелата . Опашката е огромна и пускат на групи. Изчакваме и…имало защо. Цялата е в мозайки- страшно красиво и невероятно много вложен труд. След това обикаляме кралските стаи и се възхищаваме на подове, тавани, стени. Последни за разглеждане са градините, в които има големи палми, фикуси и други храсти и дървета, поддържани чудесно.
Връщаме се на спирката и изчакваме автобус 389 за Монреале. Катерим се по стръмна улица и стигаме площад Виктор Емануил и красивата катедрала. Влизаме вътре (ако разглеждаш само църквата, входът е безплатен). След това сядаме в едно заведение с гледка надолу към Палермо и Тиренско море. Поръчваме си плато с фокача, която пристига хрупкава и топла, колбаси, сирена и капоната (това е като гъста яхния от печен патладжан, домати, маслини, каперси, лук и доза магия). Вкусните зеленчуци местно производство се смесват и са гарнитура към хляб, месо и разни мезенца.
В Палермо се разхождаме из най- големия пазар, изобилстващ от плодове, зеленчуци, храна, сувенири, дрехи. Платата с рибни деликатеси са сложени върху масите и примамват с вид и мирис. Хапваме и сладолед- може ли да си в Италия и да не ядеш такова нещо? Тук за първи път опитвам Nocciola , класически италиански сладолед с вкус на лешник. Той,както и Straccitella, Pistacchio, Lemone са едни от най-хубавите сладоледи.
Вечерта излизаме на разходка по крайбрежната и посещаваме пеещите фонтани-Фонтани Марина. Е, не са като в Барселона, но са красиви. Около пристанището виждаме модерно яхтено пристанище и заведения.
Ден 7- вторник
Днес потегляме с влак на Триниталия за Агридженто. Хапваме от вкусните кроасани и се настаняваме за удобното пътуване. Движим се най- напред покрай крайбрежието и после прекосяваме вътрешността , за да стигнем Агридженто, което е на Средиземно море.
Квартирата е съвсем близо до гарата и центъра. Оставяме багажа и тръгваме за Археологическия парк „Долината на боговете“. Отива се с градски автобус номер 1, цена 1.70, и се намира на около 3 км от града. Има 3 входа. Минаваме проверка, вземаме си билети и тръгваме. Огромно пространство, много вървене, изкачване и слизане. Хубавото е, че подухва и има сенки. Пътеките са широки, удобни, табели навсякъде . Отиваме до най- далечният храм – на Юнона. Тук разглеждаме една от основните забележителности на Сицилия, която включва останките на седем древногръцки храма от V век пр.н.е., посветени на боговете Хера, Зевс Олимпийски, Херкулес, храма Конкордия. Долината на Храмовете е включена в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.
В късен следобед си правим една почивка в квартирата и отново излизаме, този път из града. Установяваме,че тук е по- скъпо в сравнение с Катания и Палермо.
Ден 8- сряда
Сутринта е без бързане. Спане до по- късно, кафе, закуска и хващаме автобус в 10ч. за Катания. Трябва да затворим кръга. Отначало пътуваме през места с повече зеленина и населени места, после през чукари, но отново по хубави пътища. Изградени са , където е необходимо, естакади, тунели. Пътуваме със Sais transport – интерсити автобусна компания.
В Катания намираме (слава Богу!) един хотел до гарата, където си оставяме раниците- тук няма багажни отделения на гара или автогара, нито автоматични клетки на самообслужване. Има някакъв сайт, където си правиш регистрация, резервация, плащане … и научаваш адреса, където да си занесеш багажа. Благодаря, ние тотото си го предпочитаме в България!
Така или иначе, полетът е чак в 21.30 и можем да разглеждаме още тук. Избираме си един музей и оставаме приятно изненадани. Това е исторически музей, посветен на десанта на съюзническите войски в Сицилия по време на Втората световна война. Многобройните инсталации, които пресъздават военната атмосфера с внимание към детайла, определено са въздействащи.
След това отиваме в центъра и се изкачваме до църквата ‚Сан Никола‘. Влизаме вътре. Има реставрация и е безплатно в момента. Виждаме изложени огромни старинни свещници. До църквата е и Бенедиктинският манастир „Св.Никола“, в част от който сега е катедрата по хуманитарни науки на университета в Катания. Разхождаме се за последно по улица Етнеа, площада с катедралата и слончето и отиваме към гарата. Оттам хващаме шатъла и сме на летището. Чака ни среднощно прибиране в България.
В заключение: Сицилия е преживяване, спомен, който отнасяме със себе си.
Заслужава си да се посети. По-различна е от северните райони, по-мръсна, но привлекателна. Храната е чудесна, има много за разглеждане!
