Италия – наслада!
Никога не ти омръзва!
Връщаш се в нея с все по-голямо удоволствие!
А времето все не стига!
Както казва Марк Твен, сякаш „Създателят е направил Италия по проект на Микеланджело!“
Ден 1 – понеделник
Излитаме по разписание от София с Wizz air в ранен следобед. Кацаме на летище Чампино в Рим, където ни посреща топло време, а слънцето ласкаво ни гали. А нали там са с един час назад, имаме повече време. Купуваме карти от туристическото бюро за 72 часа, които важат за целия транспорт и хващаме автобус 720 за гара Лаурентина. Пътуваме около половин час – летището не е близо до града. Хващаме линия Б на метрото за Ребибия и се отправяме към нашата спирка – гара Тибуртина. Много бързо намираме квартирата, следваме указанията за влизане, оставяме багажите и бързаме да излезем.
Почти до квартирата хващаме автобус 62 ,който ни отвежда близо до Пантеона. Оказва се, че вече се заплаща входа (5 евро). Приключили са продажбата на билети, става нервно, бързаме да купим онлайн. Влизаме в това величествено здание. Аз съм влизала през деня, но вечер е още по-внушително!
Куполът на Пантеона в продължение на векове е най-големият света, а и до днес остава най-големият купол в света от неармиран бетон.
На върха му има кръгъл отвор с диаметър 8.92 м., наречен „окулус”. Освен че служи за намаляване на тежестта на купола, заедно с вратата се използва и за осветление и вентилация на сградата. Попадащата през отвора вода по време на дъжд се отвежда от изградена под пода дренажна система. Там са разположени и останките на кралете Умберто Първи и Виктор Емануил Втори. Също така са положени и останките на италианският ренесансов художник и архитект Рафаело. На площад „Ротонда” пред Пантеона има фонтан, сред който се издига обелиск от червен гранит на фараон Рамзес ІІ от VІІІ в. пр.н.е.
И вече без бързане отиваме до църквата‚ Санта Мария Сопра Минерва‚ със статуята на слона. Този слон е дело на Бернини и незнайно защо някога римляните са го нарекли „Пиленцето“. Пред статуята Галилео Галилей се е отрекъл публично от научните си убеждения, само и само за да избегне сурово наказание. Влизаме и вътре в базиликата. Общо взето, по това време на деня всички църкви са отворени и се провеждат служби.
Стигаме до величествената Пиаца Венеция. Паметникът по средата на площада е построен от Джузепе Сакони в чест на Викторио Емануил ІІ, който обединява Италия. Затворено е вече, така че правим снимки, обикаляме и поемаме към историческия център и Капитолийския хълм. Неусетно стигаме до Колизеума, за който имаме купени билети за следващия ден. Правим немалко снимки, след което хващаме метрото от станцията на Колизеума и се прибираме.
Близо до квартирата има голям супермаркет, от който купуваме продукти за италианска паста. Шеф Димитров подготвя вечерята, докато аз разопаковам багажа. Готови сме! Хапваме, пийваме и правим плана за следващия ден!
Ден 2 – вторник
В 9 ч сме пред Колизеума с предварително купени онлайн билети, които включват и Палатинския хълм, и Римския форум. Колизеумът е една от най-емблематичните забележителности в Рим и един от неговите символи. Наричан Амфитеатър на Флавиите или Амфитеатър на Цезарите, колизеумът е построен между 70 г. и 80 г. от Флавиите. Той е най-големият амфитеатър в римския свят. Капацитетът му е от 50 000 зрители и е част от Световното културно наследствено на Юнеско, заедно с целия исторически център. Обикаляме, разглеждаме, снимаме. Има хора, въпреки че е края на януари. Арката на Константин – оцеляла цели 17 века, е първото нещо, което се вижда на излизане от Колизеума.
Преминаваме отсреща към Палатинския хълм. Той е известен още с основаването на Рим. Легендата гласи, че именно на този хълм са намерени Ромул и Рем и спасени от вълчицата. Палатин е бил любимо място на редица римски императори и те строели своите резиденции на върха на хълма. Днес целият е покрит с руините на различни постройки. В южната му част някога се е издигал дворецът на Септимий Север, а до него са се намирали и баните на императора. Северно от него ясно личат останките от стадион.
Следващата спирка е впечатляващият Римски форум. Това е мястото, където по времето на Древен Рим се провеждала голяма част от техния културен, политически и социален живот. В днешно време най-старите паметници в Римския форум датират от времето на първите царе на Рим, около 6 век пр.н.е.
През Средновековието Римският форум се е бил силно занемарен, разрушен и сградите били погребани под отломки и отдавна забравени. Местни го наричали “Пасище за добитък“, можем да си представите на какво е приличал. През 1803 година обаче започва разчистването на останките, лека полека започнали да се разкриват отдавна забравените сгради. В началото на 20 век след усърдно разчистване на Форума, той бил напълно разкрит.
Докато обиколим всичко, става обяд. Но все пак това са основните обекти за деня.
Връщаме се на площад Венеция и вече основно разглеждаме всичко. Опитваме се да се качим на стъкления асансьор, с който да се изкачим по-нависоко, но…вече искат 17 евро(обвързали са го с някакви други неща за гледане). Отказваме се и слизаме надолу.
След това отиваме до „Устата на истината“, но е затворено (неизвестно защо). Хващаме автобус и се отправяме към портокаловите градини. Те са нависоко, малки са по площ, но има хубава гледка оттам към реката, квартал Трастевере и Ватикана. Минаваме покрай Circo Maximo. Циркус Максимус е древен хиподрум в Рим. Правим снимки и хващаме автобус за артистичния квартал Трастевере. Малки, тесни улички, заведения и сергии, истински италиански дух. Хапваме в типична Тратория и влизаме в Базиликата „Santa Maria in Trastevere“), разглеждаме площад Санта Мария ин Трастевере.
Време е за почивка, че краката вече не ни държат. Прибираме се в квартирата за душ, кафе, релакс и отново сме навън. Някои забележителности са по-красиви вечер. Отправяме се за Пиаца Навона и нейните фонтани. Построена от император Домициан през I век. Пиацата тогава е служила за състезания с колесници.
В средата на площада ясно се откроява Фонтанът на Четирите реки. Скулптурите са дело на Бернини. Те изобразяват четирите реки Дунав, Рио де ла Плата, Ганг и Нил. На нилската статуя може да се види как вдигнатата ръка сочи към църквата „San’t Agnese“. Тя е построена малко по-късно от Франческо Баромани през 1651 г. Тук са и Фонтаните на Нептун и Мавъра.
Тръгваме за едно от най-красивите места в Рим – фонтанът Ди Треви. Той е построен през 1762 г. от Николо Салви. Скулптурите във фонтана са на Пиетро Брачи. В центъра на фонтана е фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура, символи на изобилието и здравето. Смята се, че ако човек хвърли монета в него, някой ден ще се върне отново в Рим. Този популярен мит води до това, че всяка година във фонтана се хвърлят монети на стойност над 1 милион евро! Градът събира тези пари и ги използва за подпомагане на добри каузи.
От дясната страна на фонтана е разположена голяма мраморна ваза. По времето, когато се е строял фонтанът, от същата страна е имало бръснарница. Бръснарят постоянно упреквал Салви, че фонтанът трябвало да се направи иначе, че някоя статуя би стояла на друго място по-добре и т.н. Тогава Николо Салви изработил мраморна ваза точно срещу бръснарницата, и ако се застане точно от мястото, където е била разположена бръснарницата, ще се види, че тази ваза скрива целия фонтан.
Тръгваме по една улица и скоро стигаме до Испанските стълби или Scalina Spagna. Те са завършени през 1725 г. и имат много практична цел. Създадени са, за да свържат испанското посолство към Светия престол и площада с църквата Тринита деи монти, която е в горната част на стъпалата. В долната част на Испанските стълби на Площад Испания се намира и Фонтанът делла Баркача / Barcaccia (така се наричали лодките, които пренасяли бъчвите с вино в античния Рим ), проектиран от Бернини. Разбира се, изкачваме се по стълбите, любители сме на гледките отвисоко.
Последната отбивка за днес е Площадът на Републиката с Базиликата „Santa Maria degli Angeli e dei Martiri“ /Базиликата „Св. Богородица на всички ангели и мъченици“ ,фонтана на Наядите, или водните нимфи и баните на Диоклециан. Точно зад фонтана се намират и двата най-луксозни и известни хотели в римската столица. Piazza della Repubblica е един от най-важните красиви площади в Рим. Площадът е проектиран е по време на градското преустройство, предприето след като Рим е обявен за столица на Италия. От него започва една от главните улици на Рим, Виа Национале
Ден 3 – сряда
Важен ден!
За 9.30 ч имаме билети за Ватиканските музеи. Линия на метрото В, смяна на гара Termini на линия А. Отиваме по-рано, тъй като всички пишат, че опашките са големи. Минахме бързо, все пак, колкото и хора да има, сме извън туристическия сезон. Ватиканските музеи са обществени музеи във Ватикана. През 2013 г. са осмите най-посещавани музеи в света с близо 5,5 млн. посетители. Папа Юлий II основава музеите през 16 век. Това изключително културно и историческо богатство, собственост само на 80 души, наброява 11 музея с 5 галерии и 1400 зали. Следва дълго вървене, разглеждане, коридори, стаи. Почти последна е Сикстинската капела, където е забранено снимането.
После се нареждаме на една дълга опашка за влизане в Базиликата, която върви бързо. Използваме времето да правим снимки и обикаляне на смени из огромния площад „Сан Пиетро“. Всеки сантиметър от базиликата си заслужава да бъде видян. Точно в 12 ч започва „месата“-удоволствие е да слушаш и гледаш. Отвън частта, която привлича погледа, обикновено е куполът на църквата – най-големият в Рим и дело на Микеланджело.
Във вътрешността на базиликата има шедьоври като “Пиета” на Микеланджело, олтарния балдахин на Бернини, невероятната статуя на Свети Петър от Средновековието и почти неизброим брой статуи, изваяни от ръцете на талантливи скулптури през вековете.
Когато излизаме, краката ми отказват да ми се подчиняват. Посядаме малко и Гриша успява да ме убеди, че съвсем наблизо са замъкът „Сан Анджело“ и мостът Умберто Първи. Стигаме дотам, но категорично отказвам да влезем вътре. Замъкът Сант Анджело първоначално е построен като гробница на римския император Адриан през 135 г. В крайна сметка този мавзолей е превърнат във военна крепост, която защитава Рим през Средновековието. Оттогава насам е служил като папска резиденция, затвор през епохата на Ренесанса, а сега – като един от музеите на Рим. Освен като хранилище на историческа информация, той е обект с огромна културна стойност, в който се съхраняват много скулптури, архитектура, фрески и др.
Качваме се на автобус на една близка спирка и отиваме в кварталната Тратория -„Guerra“, в която сервират всеки ден на обяд прясна паста (голяма порция, не гурме, чаша вино и вода струва 5 евро). В това заведение няма туристи – ние сме изключение. Следва почивка в квартирата, кафенце и…отново сме навън. Има още площади и църкви. Разбира се, че е невъзможно всички да се обиколят, но ние си набелязваме някои.
Започване с Базиликата Санта Мария Маджоре, площада е със същото име. Тя е една от четирите велики базилики в Рим. Това е и най-голямата църква в Рим, посветена на Дева Мария, откъдето идва и името ú, което в превод означава „Света Богородица Велика“.Базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Наистина е много красива. Е, то след Св.Петър е трудно сравнението, но си заслужава да се види.
Оттам бързаме да отидем на Пиаца дел Пополо Piazza del Popolo и да се качим на панорамната площадка Дел Пинчо. Четохме, че преди залез слънце оттам стават най-хубави снимки. Оказа се, че наистина е така.
Все повече хора се събират. Горе е площад, има музиканти, следва парка Боргезе, който посещаваме през деня. Пиаца дел Пополо е голям градски площад в Рим. Името буквално означава „Площад на хората“ От 1589 г. в центъра на площада се намира египетски обелиск, наречен Фламинио, посветен на Рамзес II. Това е вторият най-стар и един от най-високите обелиски в Рим (висок е около 24 м). Около обелиска е направен фонтан с четири каменни лъва. Събирателен пункт на трите известни улици: в средата Виа дел Корсо, в ляво Виа дел Бабуино и в дясно Виа ди Рипета. Църквите „близнаци“ Санта Мария деи Мираколи и Санта Мария ди Монтесанто са разположени там, където се събират улиците.
Решихме да не пропускаме и Пиаца Колона с колоната на Марк Аврелий и Галерията Алберто Сорди. Не е толкова впечатляваща като галерията в Милано
Завършихме вечерта в италианско заведение, където решихме да не ядем пица или паста, а други италиански ястия. За десерт – тирамису.
Ден 4 – четвъртък
Още сутринта, след кафе и закуска, оставяме багажа на съхранение и хващаме автобуса за Парк Боргезе и Галерия Боргезе. Паркът е обществен, доста голям. Вила Боргезе е трети по големина парк в Рим. По-голямата му част е разположена на хълма Пинчо. Парк, градина, фонтани, езера, сгради от различни стилове, музеи и други атракции, ще намерите всичко това в този ъгъл на Рим. В него виждаме фонтани, паметници, красиви сгради, зоологическа градина и разбира се, прочутата Вила Боргезе. Галерия Боргезе е художествена галерия в Рим, намираща се във вила Боргезе. Възниква при кардинал Шипионе Боргезе. Своята съвременен вид приема при Маркантонио Боргезе IV, който в края на 18 век я преустройва в неокласически стил. Първият етаж на музея е посветен на скулптурата, а втория е картинна галерия. Отказваме се да влизаме (в последно време нещо се преситихме на разглеждане на картини). Времето е чудесно за разходка. Вървим, снимаме. Наоколо има спортуващи, хора, разхождащи домашни любимци, майки с деца. Като цяло е спокойно – все пак е делничен ден.
След това решаваме да отидем на баните на Каракала. Чудехме се дали си заслужава да ги посетим.
Амиии….заслужава си определено. Входът е 8 евро. Баните на Каракала са построени от император Каракала за нуждите и удоволствието на древните римляни. Тези термални бани са един от най-значимите и най-добре запазените примери за древни термални бани. Запазени са и почти цели помещения от околните съблекални, масажни стаи и други, чието предназначение не знаем. В двата края има огромни вътрешни дворове, които са били обградени с двуетажни сгради. Запазени са, за моя радост, и доста мозайки Пространството е голямо, има си обиколка. Отново бяхме удивени как италианците си пазят старинните сгради. Пътувахме отново с автобус – тези карти се оказаха чудесно решение.
Ред е на площада и пазара Кампо де Фиоре. Това е площадът, на който Инквизицията изгаря Джордано Бруно. Голям, красиво подреден площад, където се продават занаятчийски стоки. Тук опитахме на няколко места пекорино.
Още малко разходка из уличките, последни сувенири, street food, вкусно джелато и е време да ходи за багажа. Оттам е ясно – линия на метрото В, гара Лаурентина, автобус за летището. Имаме време за едно последно капучино.
Полетът е навреме. Довиждане, Рим!
До скоро виждане, Италия!
Живот и здраве, още тази година!
