2026!
През м.февруари във Венеция се провежда традиционния карнавал. Отдавна имах желание да го посетя . Ходила съм във Венеция два пъти преди доста време и то набързо – 1 ден,1 нощувка и тръгваш за друга дестинация. Сега предвидихме 6 нощувки, но смениха полета и се наложи да си запазим още една.
Ден 1-четвъртък
Излитаме рано сутринта с Air Serbia. За първи път летим с прекачване-София-Белград и Белград – Венеция .За първи път летим с такъв самолет- витлов и много малък ( 72 местен, с по 2 места от двете страни на пътеката).
Доста шумен, влиза се само от задната врата, изкачвайки се по малка стълбичка. Но пък имаш право освен на ръчен багаж, и на друг, тип приорити. Дават ти вода и бисквитки. Забавно е.
Пристигаме на Летище Марко Поло , разположено на 6 км северно от Венеция. Вземаме билети от летището до автобусния терминал . Оттам тръгват всички автобуси за различни места. Купуваме си седемдневна карта и отпътуваме за квартал Местре, където ни е квартирата. Рано е и няма кой да ни настани. Звъним, никой не отговаря. Решихме да отидем до гарата на Местре, където има гардероб. Оставихме багажа и се отправихме на пътешествие. Докато се чудехме накъде да поемем, видяхме, че идва речния трамвай за остров Лидо.
Картите за пътуване включват и този транспорт. Качихме се и направихме дълга разходка по Канале Гранде. В Лидо се разходихме, хапнахме. Остров Лидо се намира недалеч от Венеция. Тук се провежда филмовият фестивал, тук са и хубавите плажове. Утолих си глада за сладко с вкусна канола.
След като се настанихме, отидохме в центъра на Местре. В центъра на квартала имаше детски карнавал. Там има и ледена пързалка, оставени са и коледните светлини.
Ден 2- петък
Закусваме, пием италианско кафе и тръгваме за гара Местре. Хващаме влак за Падуа и след 20-25 мин сме там. Падуа (Padova) е един от най-добре запазените и красиви градове в региона Венето, с богата история и впечатляващи забележителности. Пътуването с влак е много бързо. Тръгваме по маршрут, препоръчан ни от AI.
От гарата тръгваме по Corso del Popolo към центъра. Стигаме Арена Романо и Капела Скровени ,където има шедьоври на Джото. За съжаление, е затворена.
Вървим към центъра и виждаме различни площади и дворци-Piazza delle Erbe, Piazza della Frutta , Palazzo della Ragione . Разхождаме се из оживените пазарни площади и разглеждаме сградите. Стигаме до Palazzo Bo и Университетът на Падуа и разглеждаме дворовете на старинния университет. Отиваме до Базиликата „Свети Антоний“ (Basilica di Sant’Antonio) .Хапваме панцероти, които са ни любими.Човекът ги направи пред нас и ги изпече( досега сме яли само пържени).
За десерт си купуваме местни сладкиши: Падуани – традиционни бисквити или сладки, които често се правят с бадеми, мед и понякога захаросани плодове. Те са хрупкави и ароматни.
Амарети – популярни в целия регион Венето. Това са малки, кръгли бисквитки от бадемово брашно, които имат характерен горчив вкус.
Заети – традиционни селски бисквити от царевично брашно , стафиди и лимонова кора. Те са с отличителен жълт цвят и груба текстура.
Следобед отдъхваме малко и тръгваме с автобус 2 и вапорето за площад Сан Марко. Слизаме на моста Риалто, за да не обикаляме толкова много по канала и по една тясна уличка стигаме площада. Карнавален дух! Сцена, на която има някакво шоу, облечени хора в най- различни костюми се разхождат и позират за снимки. Готино изживяване!
Поразходихме се, снимахме и доста почакахме, за да хванем водния автобус. Мнооого хора има. Разстоянието от Пиацале Рома до Сан Марко може да се измине или пеша, или по вода.Обществен транспорт няма.Вапорето 1 е много дълга линия.Тръгва от Пиацале Рома до Лидо, спира на всички спирки. Номер 2 отива до Сан Марко и не спира навсякъде. Гондолите са най-скъпият начин за придвижване . Има множество мостове над по-малките канали. Къщите са потънали във вода. Туристите се кефят, местните обаче-едва ли. Ако искаш да прекосиш Канале Гранде, трябва да се качиш на трагето (traghetto) – голяма гондола, която свързва двата бряга. Ние не сме я ползвали.
Ден 3-събота
Днес вали и решаваме да посветим деня на културни развлечения. Посещаваме Колекцията Пеги Гугенхайм (Peggy Guggenheim Collection). Това е един от най-важните музеи за модерно изкуство в Италия, включващ творби на Пикасо, Ернст, Дали и др. Вътрешната градина на двореца е превърната в експозиция на открито .Създадена от американската наследница Пеги Гугенхайм, колекцията първоначално е представена на първото следвоенно Венецианско биенале. Пеги придобива Palazzo Venier dei Leoni – недовършен дворец от 18-и век на Гранд канала. Колекцията е събрана с помощта на изтъкнати художници и критици. От вътрешния двор се излиза на Канале Гранде.
Следва църквата Санта Мария дела Салуте , една от знаковите сгради, които се забелязват още отдалеч – с внушителния си бял купол точно на входа на Гранд канала. Построена е след чумната епидемия през 1630 г. като обет на града към Божията майка за спасението на Венеция.
Тръгваме да търсим Палацо Гримани. Оказа се,че в момента е действаща сграда на Апелативния съд и туристи не приемат .След съвет с AI, тръгваме да търсим другата сграда, която е музей. Тук няма толкова много туристи, а има интересни неща за разглеждане.
Разбира се, не бива да пропускаме известната забележителност на Венеция -Дворец на дожите (Palazzo Ducale). Това е емблематична забележителност и бивша резиденция на управниците на Венеция.
Базиликата Сан Марко (Basilica di San Marco) е известна със своите великолепни златни мозайки и византийска архитектура. Камбанарията на Сан Марко (Campanile di San Marco) предлага панорамна гледка 360 градуса към Венеция и лагуната. Вече съм се изкачвала там при предишно ходене.
Ден 4- неделя
Днес времето е хубаво и решаваме да посетим 3- те острова-Мурано, Бурано, Торчело. Хващаме вапорето номер 3 от Пиацале де Рома и след 20- 25 мин сме на Мурано. Другата опция е 4.2, но е обиколен. Много добре е организиран този транспорт. Единичен билет за 75 мин за вапорето е 9.50, но ние имаме карти и пътуваме с тях. За автобуси и трамваи билета е 1.50. Така че картите са много удачен вариант.
Най- напред отиваме в Музеят на стъклото (Museo del Vetro). Разположен в Palazzo Giustiniano, този музей съхранява една от най-пълните колекции от муранско стъкло, представяйки историята на занаята от римската епоха до наши дни.
Разглеждаме Базиликата „Санта Мария и Сан Донато“: Тази историческа църква е известна със своите византийски мозайки на пода и мощите, за които се твърди, че принадлежат на дракон, убит от Свети Донат. Църквата „Сан Пиетро Мартире“ е друга значима църква на острова, в която се помещават произведения на известни художници.
Мотаем се по уличките и покрай каналите, които преливат.
Виждаме Фарът на Мурано (Faro di Murano) – емблематичен каменен фар, разположен близо до оживен фериботен терминал.
Сядаме да похапнем тирамису . Преситени от красоти, изчакваме една дълга опашка на спирка Мурано Фаро и хващаме вапорето номер 12 за Бурано . След 30-35 мин сме там.
Тук целта е разходка и снимане на красивите цветни къщички и фините дантели. Разхождаме се по каналите и малките улички и се наслаждаваме на емблематичните къщи, боядисани в ярки цветове. Всяка къща е уникална и предлага чудесни възможности за снимки. Много по-шарено, по-уютно е от Мурано. Разхождаш се и не спираш да се оглеждаш – всяка къща в различен цвят, всяка уличка – нова гледка. Има легенда, че рибарите боядисвали къщите си така, за да ги намират в мъглата. Може и да е вярно, кой знае.
За обяд отиваме в едно заведение за морска храна. Не може да пропуснем да опитаме Fritto Misto (микс от пържени морски дарове и полента ) и чашка вино, разбира се. Остров Бурано е известен със своята кулинарна традиция, фокусирана върху пресни морски дарове от Венецианската лагуна.
Стигаме до Църквата „Сан Мартино Весково“. Тя е от 16-ти век и е основна религиозна забележителност, известна със своята силно наклонена камбанария , която се вижда от почти всички краища на острова.
Площад „Балдасаре Галупи“ е единственият площад на острова, кръстен на известния местен композитор. Тук се намират църквата и музеят на дантелата.
Не пропускаме да опитаме маслени бисквити, наречени Buranelli. Esse di Burano: маслени бисквити, оформени като буквата „S“. Тази форма е създадена, за да бъде по-лесно потапянето на бисквитата в чаша със сладко вино или кафе.
Бурано е свързан със съседния по-тих остров Мацорбо чрез мост, което позволява лесна разходка.Ние го видяхме само от вапорето.
После отиваме с вапорето номер 9 до остров Торчело. Това е един малък, спокоен остров без тълпи туристи. Минаваме край Мостът на дявола (Ponte del Diavolo): Тайнствен мост без парапети, който пресича вътрешен канал на острова, свързан с местна легенда.
Според нея, по време на австрийското владичество, млада венецианска благородничка се влюбва в австрийски офицер. Семейството ѝ обаче е против тази връзка и убива офицера, а момичето изпада в отчаяние. Семеен приятел я отвежда при стара вещица, която в нощта на 24 декември призовава дявола на моста в Торчело. Вещицата сключва пакт с дявола: той връща офицера към живот в замяна на душите на седем некръстени деца, които трябва да му бъдат предадени в следващите седем дни. Вещицата обаче е убита преди да изпълни своята част от сделката. Според легендата, всяка година на 24 декември дяволът се появява на моста под формата на черна котка и напразно чака обещаните души.
Влизаме в Базиликата „Санта Мария Асунта“. Основана през 639 г., това е най-старата монументална сграда в лагуната. Тя е известна със своите великолепни византийски мозайки от XI и XII век. Виждаме Камбанарията ,Църквата“Санта Фоска“. Разположена е в съседство с базиликата и е от XI-XII век . Тронът на Атила е древен каменен стол на централния площад, който според легендата е принадлежал на Атила, царя на хуните, въпреки че вероятно е бил епископски или съдийски трон.
Пак се връщаме в Бурано и отново ни чака дълга опашка. Но поне сега отиваме директно във Венеция. Прибираме се почти по тъмно. Купуваме от супермаркета прясна паста – Фетучини и други необходими продукти. Време е шеф Димитров да покаже кулинарните си умения.
Ден 5- понеделник
Сутринта тръгваме с влака за Тревизо. Пътуването е около 30 мин. Наричат Тревизо Малката Венеция .Има канали, но по тях не могат да минават корабчета. Тръгваме към стария град по улица Via Roma към центъра. Стигаме до една средновековна постройка с арки, където благородниците са играли шах и са общували. Тук има много
живописни сводести пасажи (аркади) , разположени по протежение на реката. Те предлагат автентична атмосфера и красиви гледки към водата.
За обяд отиваме в един бар, където ядем сандвичи Трамезини, триъгълни, с различна плънка, която е доста. Поръчахме си с риба тон и шунка с гъби. Тревизо е родината на десерта Тирамису. Не пропускаме да го опитаме.
Тръгваме към главния площад и виждаме величествена тухлена сграда, бивше седалище на Големия съвет на града. Chiesa di San Vito e Santa Lucia са две долепени една до друга църкви с много стара история и запазени византийски елементи.
Разхождаме се прай речните канали и стигаме до Isola della Pescheria – малък остров в реката, на който се намира традиционният рибен пазар, заобиколен от старинни воденици.
Минаваме край Piazza Rinaldi – елегантен и спокоен площад, на който са разположени три двореца на фамилия Риналди, строени в различни епохи (от 13-ти до 18-ти век). Площадът е бил важна спирка за пощенските карети в миналото.
Chiesa di San Francesco е масивна готическа църква, където са погребани синът на Данте Алигиери и дъщерята на Франческо Петрарка. Виждаме част от мощните венециански стени, които обграждат града. Те са превърнати в зелен парк, идеален за кратка разходка.
Fontana delle Tette е статуя от 1559 г., от която в миналото три дни в годината е текло безплатно вино (бяло от едната гърда и червено от другата) при встъпване в длъжност на нов кмет. Не пропускаме Duomo di Treviso – Катедралата с нейните седем купола и крипта от 11-ти век. Купуваме си от местното сирене Casatella, което се оказва идеално за мазане на филийка.
На прибиране в Местре се оказва, че улицата, на която е нашия хотел, е блокирана. Има шествие на огромни карнавални платформи. Много се зарадвахме, тъй като в дъждовния ден не успяхме да ги видим на друго място във Венеция. Прибираме се за кратка почивка и тръгваме за Арсенал. Ще гледаме водно шоу, за което сме си взели предварително билети.
С вапорето слизаме на спирка Арсенал и се отправяме към Венецианският арсенал,който е комплекс от бивши корабостроителници и оръжейни складове. Притежаван от държавата, Арсеналът е отговорен за по-голямата част от военноморската мощ на Венецианската република от Късното Средновековие до ранния модерен период.
Шоуто е невероятно! Карнавалът тази година е посветен на Олимп, шоуто също! Наблизо се провежда зимната олимпиада! В момента Италия е спорт, карнавал, дух! Духът на Италия!
В него са преплетени историята, изкуството и спорта и е отдадена полагаемата се почит на универсалната сила на играта и на спортсменското предизвикателство. Спектакълът съчетава музика, водна акробатика, водни спортове, светлинно шоу, видео ефекти, звуково шоу. Шоуто е вдъхновено от историята на Олимпийските игри и разказва приказка за венециански рибар, който иска да стане безсмъртен като боговете на Олимп и който ще трябва да премине през пет изпитания през различни континенти, през изпитанията на природните елементи и през изпитанията на сетивата, за да постигне целта си.
И пак се възхищавам на организацията! На връщане е организиран специален транспорт,за да могат зрителите да се доберат лесно до централната част на града.
Ден 6-вторник
Днес е последен ден от фестивала. Тръгваме пеша от Пиацале Рома и се наслаждаваме на уличките , малките канали и мостчетата по тях. Стигаме моста Риалто (Ponte di Rialto). Това е едно от емблематичните за Венеция места. Сегашната му структура е построена за три години в периода 1588-1591 г. Мостът Риалто е бил единствения начин да се прекоси Канале Гранде пеша, преди да се построи мостът Академия през 1854 г.
Разходката през най-известния мост във Венеция е безплатна. Гледката от върха към Канале Гранде (Canal Grande) е задължителна. Оттам гледаме преминаващите гондоли и вапорети. Денят е слънчев, народът е луднал, бутаме се и ние. Правим снимки и отиваме да видим пазара Риалто с многообразие на риби и морски дарове.
После тръгваме отново по малките улички и магазинчета и стигаме Сан Марко. Тук са Базиликата, Двореца на дожа, Камбанарията, Мостът на въздишките. Този мост свързва Двореца на Дожа със затвора. Това не са въздишки на любовта, а на затворниците, виждащи свободата за последен път. Мостът на въздишките е закрит мост , направен от бял варовик. Има малки прозорчета с каменни решетки. Свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите и макар да звучи като романтична локация, всъщност носи името си от въздишките на осъдените на смърт, които са минавали по него. Построен е през 1602 г.
На площада има програма,свързана със закриването на фестивала и началото на Китайската Нова година.
Много костюмирани, много емоции!
Отиваме да разгледаме Libreria Acqua Alta. Това е много интересна и уютна книжарница. Вътре всичко е леко хаотично, но точно това ѝ дава чар. Книгите са навсякъде – подредени в гондоли, вани, бъчви… Не за украса, а за да се спасят от честите наводнения, които заливат Венеция. Има уникален интериор. Основната атракция е истинска гондола в пълен размер, разположена в средата на помещението и пълна с книги. Има стари и нови издания, карти, картички, а тук-там върху купчините книги казват, че спят книжарските котки. Ние не ги видяхме, но те навярно са избягали от толкова много туристи. Има и малко дворче със „стълба от книги“,направена изцяло от стари повредени книги . Изкачваме се по нея и се наслаждаваме на живописна гледка към съседния канал.
След вкусен обяд със сандвичи Трамезини, си почиваме малко и се качваме на вапорето, за да отидем на мястото, където да гледаме 12- те Марии(представяне на „Мария на годината“). Това е Парад на 12-те Марии – пристигат с гондоли по Канале Гранде, което се вижда от бреговете му. Посрещането им е на площад ‘Сан Марко’ и се избира най-красивата от тях.
За днес е достатъчно! Маски, костюми, зрелище, еуфория, емоция! Видях и усетих този карнавал! Доволна съм!
Ден 7-сряда
Днес сме далеч от тълпите.Тръгваме към квартал Канареджо, на север от гара Санта Лучия. Минаваме през Мостът на конституцията, който е един от по-новите. Свързва гарата с Пиацале Рома (оттам тръгват всички автобуси и трамваи) .Тази обиколка предлага поглед към местния живот и богатата еврейска история.
Тук е еврейското гето, има и много синагоги. Мнооого тесни улички. А от двете страни са входовете към къщите .
Стигаме до Църквата Мадона дел Орто (Madonna dell’Orto). Въпреки че е най-известна като „църквата на Тинторето“ (той е погребан там и е автор на огромните платна в олтара), тя съхранява значими произведения, свързани със Св. Ана и Богородица.
В близост е Площадът на маврите. Има статуя на търговеца Сиор Риоба , чийто нос е обект на любопитна традиция. Статуята, разположена на Campo dei Mori, първоначално е имала каменен нос, който се отчупил през XIX век. Той е бил заменен с железен нос.Според местното поверие, ако докоснете или потъркате носа на Сиор Риоба, това ще ви донесе късмет. Той е един от тримата братя търговци от фамилията Мастели, дошли от Пелопонес. Легендата разказва, че те били вкаменени от Света Мария заради своята алчност.
Разхождаме се, виждаме кампус , банка, мостове, малки канали, много тесни улички , типични жилищни сгради с висящо пране. Тихо и спокойно е за разходка. Няма коли , нито велосипеди или тротинетки. Чуваш само шума на преминаващите лодки. Има и частни лодки, с които местните се придвижват по каналите. Излизаме към гара Лучия, минаваме през един мост без парапет. Купуваме за десерт типични венециански понички, които се правят за карнавала.
Качваме се на вапорето и отиваме на мястото,където Канале Гранде се влива в лагуната Punta della dogana и предлага чудесен изглед към кулата Сан Марко и Двореца на дожите. Возим се и на по-бързи вапорета, в които няма такава навалица и можем да седнем отвън.
Отправяме се към Пиацале Рома. Навсякъде има указания, на всяко вапорето има човек, който отговаря за реда и можеш да го попиташ за посоката, за да не се объркаш. Ядем чичети в един бар и пием аперол шприц. Посреща ни атрактивен продавач на ‘чичети’ или ‘чикети’- малки венециански мезета или закуски. Обикновено това са малки порции храна, които се консумират „на крак“ или в движение, придружени от чаша местно вино или Аперол шприц.
После се качваме на друг вид транспорт, нещо като фунилуляр и отиваме да се разходим до круизния терминал. С трамвай , движещ се по една релса и по интересен мост, отиваме в най- големият парк в началото на Местре. От него се открива красив изглед към лагуната и Венеция.
В Италия има различни традиционни заведения за хранене:
Ristorante (Ресторант): Най-формалното заведение с пълен сервиз, богат асортимент и професионално обслужване.
Trattoria (Тратория): Традиционно семеен бизнес, предлагащ домашна регионална кухня в непринудена атмосфера.
Osteria (Остерия): Исторически това са места за вино и съвсем базови мезета, но днес много от тях са елитни заведения за традиционна храна.
Bar / Caffetteria: В Италия „барът“ е мястото за сутрешно кафе (еспресо/капучино) и сладка закуска (корнето), а по-късно през деня – за леки сандвичи.
Tavola Calda: Буквално „топла маса“ – заведения тип самообслужване с готова топла храна, идеални за бърз обяд.
Paninoteca: Специализирано заведение за различни видове италиански сандвичи (панини).
Rosticceria: Предлагат печено месо (често пиле), пържени храни и готови ястия за вкъщи.
Pizzeria: Фокусирана върху пицата; често се дели на al taglio (на парче за вкъщи) и класическа с места за сядане.
Enoteca: Винарна, където фокусът е върху дегустацията на вино, често придружено от висококачествени местни сирена и колбаси.
Pasticceria / Gelateria: Сладкарници за десерти и занаятчийски сладолед.
В заключение:
За нощувка е добре да бъдеш в местни квартали или Местре
Яжте там, където ядат венецианците,а не туристите!
Венеция се разглежда най-добре пеша или с вапорето. Има много интересни неща отвъд Риалто и Сан Марко.
Хубаво е да разгледаш Венеция и околностите,но без бързане и не само типичните туристически забележителности.Имахме възможност да направим точно това. Има неща, които са задължителни и ги видяхме, разбира се. Но остана един ден, в който се мотахме по малките улички, пресичахме каналите, огледахме лагуната с вапорето извън Канале Гранде.
Довиждане,Венеция!
До скоро виждане,Италия!
