Нова дестинация,ново приключение!
Отново намираме изгодни самолетни билети и стягаме багажа за Андалусия. В Испания сме били само в Барселона. Време е за посещение на друга част.
Съчетаваме ходенето до София с концерт на Андре Рийо. Наслаждаваме се на бляскав спектакъл.

Ден 1- четвъртък
Летим с Rayan air. Полетът е следобед. Самолетът е пълен, а полетът дълъг. Падат ни се средни места ( най- неудобните). До мен един испанец не спря да бърбори със съседа си от другата седалка. А после…жените били бъбриви . Както и да е…
Пристигаме навреме. В залата за чакащи ни посреща Алехандро, за да ни откара до квартирата. Този трансфер ни е осигурен безплатно от Booking . За съжаление, по пътя получаваме съобщение, че в жилището има проблеми с тока и не могат да ни приемат. Слизаме и се започва една истинска одисея . Пишем до Booking, препращат ни тук и там, звъним, не можем да се свържем. Изнервени, гладни, отиваме в едно заведение да хапнем . Получаваме съобщение, че трябва сами да си намерим друго място, а те анулират старата резервация и ще ни възстановят сумата . Започва търсене, запазване, обаждане. Намираме се на почти 3 км от мястото, където ще нощуваме. Междувременно започва да вали проливен дъжд . Молим да ни извикат такси от заведението и най- накрая, след почти 3 часа сме се настанили. Време е за почивка.
Ден 2- петък
Днес сме посветили деня на Гранада.
Излизаме по- рано, за да се ориентираме къде е спирката на автобус номер 20 за автогарата. Вземаме билети от шофьора-1.40 евро . Сядаме в една кафетерия, където пием чудесно кафе и закусваме кроасани с кашкавал. Имаме предварително купени билети за автобуса. Пътуването до Гранада е около 1.40 ч. Пътят е хубав, автобусът- удобен.
Пристигаме и намираме най- близката спирка на Hop- on,hop-off (предварително сме си купили пенсионерски билети за целия ден). Качваме се от площад Де корида –Арената. Във всеки град в Андалусия има такива арени и слизаме още на следващата спирка- Историческият център и Катедралата. Влизаме вътре в Катедралата Encarnación с кралския параклис, както и в съседната на нея Католическа църква. Размотаваме се из уличките, купуваме сувенири, хапваме . По улиците има много портокалови дръвчета.
После отново на автобуса , който ни откарва горе при комплекса“ Дворците и градините‘ . Дворецът Алхамбра е построен през 889 г. като крепост, но по-късно е превърнат в мавритански дворец, вдъхновил много поети и писатели. Разглеждаме се из градините, които и по това време на годината са красиви. Всички алеи са направени с камъчета и красиви форми. Мястото е огромно! Вървиш, вървиш, удивляваш се, снимаш… Тук е по-топло и има много цветни градини. А какво ли ще е след месец?! Алхамбра е пищен дворцов комплекс, който включва дворец, прилежащи сгради, градини и шадравани.
Прекрасно оформени арки от туи, чемшир, алеи с красиво подредени камъни и оформени вази, цветя, животни . Билетите са купени много преди това, важат за целия комплекс, но специално за двореца Алхамбра са с точно фиксиран час.

Очарована съм от изяществото на този дворец- драперии, ажури, всичко е издялано и образува чудни форми. После отидохме в двореца Алказар и оттам имахме страхотни гледки отвисоко, особено от кулата . Двор след двор, зала след зала, разкош!!! Трудно е да се опише великолепието, нито пък да се заснеме всичко . Дворецът Алхамбра е под закрилата на ЮНЕСКО и е един от най-посещаваните обекти в Гранада. Красотата на Алхамбра се крие в детайлите. Помещения, много от които с изящни орнаменти – дърворезбовани тавани, мозайки, фини драперии. Особеност на Алхамбра се явява резбата върху мазилката, в която арабските майстори са изсекли ажурен орнамент под формата на безкрайно повтаряща се плетеница.
Пак със същия автобус ходихме и до манастира „Картуха“. Заслужава си да се посети-пищност и величие,както и много позлата.
Предварително сме взели билети за автобуса до Малага и изморени вече много , се качваме. Валя ни няколко пъти през деня, пече слънце, духа вятър. Това трудно може да ни изплаши.
Ден 3- събота
Днес решихме да останем в Малага. Поспиваме, пием кафе, закусваме и излизаме. Денят е слънчев и топъл, нищо общо с вчера. Р азмотаваме се из уличките на стария град , докато още няма тълпи туристи и местни.
Отиваме до пристанището и после се разхождаме край плажа Малагета. Излизаме на площад ( арената) и започва изкачване към крепостта „Гибралфаро“. Дотам стигнахме след дълго изкачване. Но всичко е направено цивилизовано. Има изградени наблюдателни площадки като Mirador de Gibralfaro. Стараят се да оформят паркове навсякъде . От всички места се вижда Арената за корида (бикоборство). Построена през 1874 г., арената впечатлява с големината и архитектурата си – днес побира до 9 000 души. През 1981 г. е обявена за част от културното богатство на Испания.

Град Малага се намира на брега на Средиземно море . Замъкът Гибралфаро представлява мавритански дворец, датиращ от 10-ти век. Навремето е имал важно стратегическо значение. Разходихме се около реставрираните крепостни стени и посетихме военния музей. Името му в превод означава „фар на скалата“ и предлага великолепни панорамни гледки. Има комбиниран билет и за двете крепости . Посещението на Гибралфаро си струва най-вече заради зашеметяващите гледки към Малага и Средиземно море .
Другият замък Алказаба се намира в началото на историческия център на града. Отново се радваме на красивите градини . На излизане от замъка Алкасаба ни посреща друга забележителност от историческо значение – Римският театър. Смята се, че е построен по времето на император Август още I-ви век пр.Хр. и се е използвал до III-ти век.
Стигаме до площада на правосъдието и тръгваме по главната търговска улица. Една от най-живописните улици в Малага – Кале Гранада свързва Площада на Конституцията с Търговския площад. Тя излиза до един голям площад Мерсед, на който има обелиск и на една пейка има статуя на Пикасо. Плаза Мерсед е най-големият площад на Малага, който в миналото е бил мястото, на което е бил градския пазар. В центъра му има обелиск в памет на загиналите испанци във войната с Наполеон. В Малага има в момента филмов фестивал и на много места има събития.
Време е за обяд. В стария град има безброй заведения. Времето е чудесно, събота е, така че по улиците са не само туристи, но и местни. Хапваме различни местни специалитети, пия сангрия. Храната е невероятно вкусна, не само тук, а в цяла Андалусия. Сангрията и различните видове тапас си заслужават, както и паелята, и прясната риба, и морските дарове.
След това отиваме в Катедралата, която беше временно затворена заради сватба. Дълго чакаме да излезе и последният гост. Жените са облечени с дълги рокли, кожени наметки или яки, високи токове, шапки, а мъжете с костюми и вратовръзки. Почти от всяка малка уличка се подава купола на Катедралата на Малага. Така че тя по някакъв начин маркира центъра на града и е негов безспорен символ. Проектирана е в ренесансов стил, с красива барокова фасада и стенописи. Построена е между 1528 и 1782 г. на мястото на стара джамия. Строителството й продължава повече от 200 години и бива прекъснато поради липса на средства. Това е и причината да не е завършена и да е известна още под името „La Manquita“ (с една ръка – с една кула). Катедралата си заслужава. Много е пищна. От двете страни има параклиси на различни светци.

После отиваме до парка с висока растителност и тропически растения. Виждаме и първия университет „La Madraza“ ,създаден от Юсуф I. Прибираме се за почивка и вечерта излизаме на разходка. Виждаме нови места, както и познати, но вечер изглеждат по различен начин.
Ден 4- неделя
Тръгваме за Кордоба с влак. Пътуването с влак е по- скъпо, отколкото с автобус, но пък доста по- бързо се стига, тъй като автобуса обикаля. Влакът е удобен, има си конкретни места, бар с напитки. Минаваме през доста тунели и това намалява чувствително времето за пътуване
Пристигаме в Кордоба и тръгваме пеш за Историческия център, който е забележителен и е включен в списъка за Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Всяка сграда тук има свой собствен чар. Минаваме покрай огромните крепостни стени и стигаме до Римския мост. Той е над река Гуадалкивир (Голямата река), която минава и през Севиля. Дълъг е 250 метра и има 16 арки . В единия край има отбранителна стена, а в другия е огромната и внушителна катедрала. Над нея е Римският мост .В центъра на моста има статуя на Св. Архангел Рафаил, който се смята за покровител на града. В единия край на моста се издига арка, а зад нея е Джамията-катедрала. В другия край на моста е издигната кула – нарича се Калаора и е била отбранително съоръжение.

Отиваме в двора на Катедралата, влизаме и в нея. Мескита де Кордоба е уникална по рода си катедрала, която е построена като джамия по времето на маврите и била втората по големина в тогавашния свят . ,,Голямата джамия‘‘ е една от най-удивителните архитектурни забележителности в цяла Андалусия. Строителството й започва през 600 г. В нея има както християнски, така и ислямски елементи. Интересни и различни са колоните.
После се разхождаме из малките улички на Стария град, пълни с магазинчета, заведения и тълпи туристи. Това е старинен квартал с компактни площади, красиви дворове, старинни къщички и тесни улички, който има много специална атмосфера.
Отклоняваме се малко и отиваме да видим Синагогата, която е в Еврейския квартал. Исторически и архитектурен шедьовър, който е единствената синагога на андалуска земя, оцеляла след прогонването на евреите. Датата на построяване е 1315 г.
После се отправяме за замъка Алказар и изчакваме на опашката. Успяване да си съкратим малко времето като си вземаме билети онлайн, разбира се, пак с намаление. Замъкът Алказар е построен по заповед на Алфонсо Единадесети. Именно тук Колумб съобщава на испанските монарси, че е открил Америка.
Комплексът включва както самия кралски дворец-крепост, така и красивите градини. Влизаме и ахваме- зала със страхотни мозайки , голяма градина с подредени портокалови дръвчета, чемшир, оформен по красив начин, езерце и рибки, много цветя и зеленина. В градината има интересен паметник, илюстриращ изпращането на Христофор Колумб от крал Фердинад и кралица Изабел на едно от неговите пътешествия.

После следва пак опашка и трудно изкачване до кулите на замъка. Герои сме…
Времето отново е чудесно и прекрасно за разходка. А Кордоба определено ни хареса.
Връщаме се отново до гара- автогара. По пътя сядаме да хапнем охлюви в едно улично капанче. Оказаха се прекрасна находка.
Пътуваме до Малага с автобус. Пътят е по- дълъг, но е по- евтино. Тук билети почти всички вземат онлайн-автобусната компания Аlsa е основна. Особено през почивните дни автобусите са пълни и бързо свършват билетите.
В Малага отиваме да посетим родната къща- музей на Пикасо. В неделя от 16 до 20 ч входът е свободен.
Прибираме се да си починем и вечерта си избираме едно от многобройните заведения в Стария град. Поръчваме си свински бузи, които нямат нищо мазно и са много вкусни. Сервират ги със сос и пържени картофи. Разбира се,и тапас.
Ден 5- понеделник
Освобождаваме квартирата и хващаме автобус за Севиля. Пътуването е 2 часа и половина по магистрала, удобно и комфортно. Тъй като настаняването е от 13 ч , а ние пристигаме в 11.30,се ориентираме за обяд .
Пообикаляме и попадаме на едно малко заведение, в което сервират само 4 вида паеля. Порциите са големи, двойно по- евтини от паелята по туристическите места. Поръчахме си две различни и буквално се натъпкахме.
Настанихме се и излязохме из града. Стигнахме до Катедралата на Севиля. Огромна е… И отвътре е внушителна. Забележителната „Катедрала на Севиля“ е построена през XV век и е най-голямата готическа катедрала в света. Вътрешната украса е великолепна, с цветни витражи. Катедралата е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. В нея е гробницата на Кристофър Колумб и впечатляваща колекция от произведения на изкуството, включително такива за живота на Исус Христос. Известна е още и с прочутата си камбанария „Хиралда“. Ажурната кула Хиралда, висока около сто метра, се издига величествено над останалите сгради в историческия център на Севиля. Върхът на кулата, състояща се от 3 нива, е покрит с ажурна каменна шарка отвън.

За 16 ч имаме предварително взети билети за двореца Алказар. Билетите са безплатни за този ден и час. Отново изчакваме опашката, проверките почти като на летище и влизаме. Красота! Двореца „Алказар де Севиля също е обект от културното наследство на ЮНЕСКО. Огромни пана-гоблени, красиви градини, цветни плочки. Известен е с това, че е най-старият действащ дворец в Европа. Произходът му датира още от XI век, когато мюсюлманските власти го превръщат в стратегическо място, укрепено с крепостни стени. Тази реликва от мавританското минало – Алкасар, заслепява с пищния си декор и буйни градини, използвани за снимачна площадка на „Игра на тронове“. Дворецът е известен с интересните си от архитектурна гледна точка елементи, съчетани в едно: арабски, готически, ренесансов и бароков стил. Той е образец на умело съчетание между ислямско изкуство и християнска архитектура . Има колони и арки със заоблени ъгли в мавритански стил във вътрешността на Алказар ,както и и ажурна арабска архитектура.

Минаваме покрай Индийският архив . Днес в сградата от времето на испанския ренесанс се съхраняват най-важните исторически документи на страната.
На връщаме напазаруваме и се прибираме. По-късно излизаме на нощна разходка. Разхождайки се из тесните улички, човек се потапя в история, която обединява римско наследство, мавританска пищност и ренесансов блясък.
Ден 6- вторник
Днес си поспивам, кафенце, закуска и правим план за деня. Целият ден е за Севиля. Започваме с музея на изящните изкуства. Сутрин е и ученици чакат за своя час в музея. Той се помещава във въздействащия Convento de la Merced от 17-ти век. Счита се, че този музей има най-добрата колекция от живопис в Испания след Museo del Prado в Мадрид. Богатата колекция обхваща произведения на изкуството от готическия период до 20-ти век. И отново се любуваме на вътрешни дворове с богата растителност. Безплатен е за граждани на Европейския съюз.
Продължаваме към Инсталацията Чадърите. Една от най-популярните и необичайни атракции на Севиля е метрополитният чадър, известен като Las Setas или „Гъбите“, заради отличителната форма на огромните си дървени сенници и опорни стълбове. Огромните дървени гъби се поддържат само на няколко елегантни бели стълба над площада.

Къщата или Домът на Пилат е едно от най-забележителните архитектурни постижения в Севиля, съчетаващо елементи от готически, ренесансов и мавритански стил.
Продължаваме нашата разходка към Площад Испания и парка “Мария Луиза”. Създаден е за Иберо-американското изложение през 1929 г. Един огромен кръг от каменни постройки, които изобразяват цветно всяка една от провинциите на Испания, обгражда целия площад. Избираме за снимка Барселона.
Площад Испания е една от най-впечатляващите забележителности на Севиля. Намира се между фонтани и канали и така си печели прозвището „Севилската Венеция“. Красивият фонтан е сцена за много улични музиканти и актьори. В центъра на площада е този огромен фонтан, разделен с мостове на 4 части според броя на древните кралства на Испания.

Тръгваме по крайбрежната и стигаме до Златната кула, която е построена от владетелите на Алмохад в Севиля между 1220 и 1221 г. Претърпяла е няколко реставрации през векове, най-новата от които е през 2005г. В наши дни там се помещава малкият, но интересен морски музей на Севиля, който изследва значението на река Гуадалквивир и Атлантика за историята на столицата на Андалусия. Разбира се,че се изкачихме!

Много арени видяхме в Андалусия, но отвън. В тази сме решили да влезем .Това е Арената за борба с бикове (Plaza de Toros de la Real Maestranza). Пред нея е Паметника на тореадора. Това е едно от най-популярните места за почитателите на борби с бикове в Испания. Строена е в продължение на няколко десетилетия през XVIII век. За съжаление, част от арената е в реставрация и достъпът е ограничен.

Следобед се разхождаме по улиците и отново на площад Испания. Мястото е идеално за разходки по залез слънце. Разположена на бреговете на река Гуадалкивир ( минава и през Малага, и през Севиля) . Севиля е столицата на автономната област Андалусия и един от най-очарователните градове в страната, град с уникална културна идентичност.
Ден 7-сряда
Днес е последен ден. Потегляме за Малага отново с автобус на Alsa.
Пристигаме на познатата автогара и тъй като е много рано, отиваме да се разходим по крайбрежната алея.

Избираме си едно сравнително малко заведение с морска храна и хапваме прясна риба и скариди. После се качваме на автобус А, който отива на летището.
В заключение:
Андалусия е различна, заслужава си да се види – смесица на европейска и арабска култура. Храната и виното са хубави , сладкишите също.

2 коментари
Прекрасно сте написали публикацията с много полезни съвети за пътешествия! Всичко е описано по достъпен за бъдещия пътешественик начин, така че като отиде да не се лута в непознатото! Сърдечно благодарим на автора!😊
Благодаря за отзивите! Надявам се,че съм била полезна!
Ще се радвам ако оцените и другите публикации!